Хърватският кореспондент на “Гардиън” – Алекс Холига, за професионалния възход и моралното падение на своя сънародник
Алекс, взаимоотношенията между Лука Модрич и хърватската публика не бяха от най-лесните през последната година. Каква беше медийната и обществена реакция в Хърватия, след като той спечели “Златната топка”?
Факт е, че отношенията между двете страни са доста сложни. Всеки има своята истина и своя ъгъл, от който гледа на ситуацията. Разбира се, в момента, в който Лука спечели “Златната топка”, голяма част от хърватското общество се радваше на успеха му. Медиите бяха залети от всякаква информация за Модрич и много хора приеха победата му не само като негов личен триумф, но и като постижение на целия хърватски футбол. Макар че доста може да се поспори какво значи самата награда в наши дни и дали той заслужаваше да я спечели, или не. Аз лично смятам, че изборът на Лука бе справедлив, въпреки че по принцип не съм фен на такива индивидуални награди.
С капитанската лента Модрич изведе страната си до финал на световно, с Реал пък спечели четири от последните пет издания на Шампионската лига. В същото време обаче бе обвинен в лъжесвидетелстване, променяйки показанията си по делото за злоупотреби и укриване на данъци срещу бившия президент на Динамо Загреб – Здравко Мамич. Наскоро съдът в Загреб свали обвиненията срещу Модрич. В този смисъл можем ли да кажем, че Лука е символът на всичко хубаво и лошо в хърватския футбол през последните години?
Да, кариерата на Модрич е нагледен пример за доброто и лошото в нашия футбол. От една страна, имаме историята за момчето, което е абсолютен аутсайдер и въпреки че никой не вярва в него, той преодолява всякакви пречки по пътя си и покорява световния връх благодарение както на огромния си талант, така и на своята всеотдайност. От друга страна обаче, по своя собствена воля той стана съучастник в събития, които са най-малкото неморални, а предстои да видим дали съдът ще ги обяви и за незаконни. При всички случаи Модрич е вземал огромни суми пари, принадлежащи на Динамо, и ги е давал на Мамич, който пък от своя страна е в конфликт на интереси. Мамич е ръководител на клуба в момент, в който той има лична изгода от професионалното израстване на Модрич и включва в договора му клауза, задължаваща Лука да му предоставя парите. За бога, та Модрич е ходел до банката, придружаван от членове на семейство Мамич, за да прехвърля пари от своята сметка в техни или направо да тегли парите в брой и да им ги дава на ръка. Говорим за пари, които е трябвало да отидат в касата на Динамо. И този факт дори адвокатите на Модрич не го оспорват, те само проверяват дали въпросната клауза е включена в договора със задна дата, или не. За мен това е пародия. Нека го кажа така – ако имате дете и искате да му разкажете вдъхновяващата история на Лука Модрич, няма как да пропуснете и тези факти. В противен случай посланието ви ще е, че е ОК да лъжеш и мамиш, стига да си успешен и да носиш радост на хората с това, което правиш. Ето защо като пример за подражание образът на Лука бе компрометиран.
Мислиш ли, че хората, които смятат, че Модрич е предал различни социални и футболни ценности, ще му простят някой ден или отношенията помежду им са загубена кауза?
Смятам, че донякъде отговорих на този въпрос с предишния ми отговор. Става дума най-вече за морални ценности. Аз лично не бих го нарекъл предател, защото той не е единственият човек, забъркан в тази ситуация. Има и много други играчи, участвали в подобни схеми. Никой от тях – с изключение на Едуардо, и то само донякъде, не прояви куража да говори публично по темата. Така всички те станаха нагледни примери за това какво е сбъркано в хърватския футбол и в обществото ни като цяло.
Успехът на националния отбор е в силен контраст с все по-ниското ниво на хърватското първенство. Как си обясняваш това противоречие?
Не бих казал, че нивото на първенството ни става все по-ниско. През този сезон Динамо Загреб най-накрая започва да разгръща потенциала си, други отбори с традиции се стабилизираха и бележат прогрес в доста отношения в сравнение с нивото си през последните години. От друга страна, много клубове, богати на история, се разпаднаха, а същевременно инвестициите във футболната инфраструктура и особено в академиите са оскъдни. Често ме питат как си обяснявам този парадокс, че въпреки настоящите незадоволителни условия имаме сериозни успехи, и все още не мога да намеря логичен отговор. Нямаме план за развитие на играта. Явно имаме добри треньори, особено на ниво юноши, които умеят да развиват индивидуалния талант, когато го разпознаят. Може би част от постиженията се дължат на т.нар. социален дарвинизъм. В Хърватия няма много перспективи пред младите хора, много от тях искат да напуснат или напускат страната ни, други пък търсят най-краткия път, за да се сдобият с определен социален статус. Ако едно дете е талантливо, родителите му са склонни да поемат рискове в името на евентуалните му бъдещи успехи. Дори и това да значи да се преместят в Загреб, да му позволяват да неглижира училището, да подписва договори със съмнителни типове. И всичко се прави с надеждата един ден това дете да успее. Изобилието ни от футболни таланти обаче няма как да трае вечно, особено като не се обръща внимание на детско-юношеските школи.
С население от едва 4,1 млн. души Хърватия все пак продължава да произвежда футболисти от световна класа със смайваща бързина. Мислиш ли, че югославското футболно наследство играе някаква роля?
Не смятам, че тази роля е голяма. От разпадането на Югославия минаха вече близо три десетилетия. През това време футболът се разви много и макар традициите да имат значение, в наши дни не можеш да стигнеш доникъде с остарели идеи.
В това златно поколение на Хърватия, което стигна до финал на световното, има много играчи, чието детство е белязано от войната в бивша Югославия. До каква степен тази човешка трагедия им помага да постигнат професионалните си успехи?
Отново става дума за социалния дарвинизъм, за който споменах по-рано. Травмиращо преживяване, каквото е една война, несъмнено бележи цялото ти детство и формира по особен начин характера ти. За някои деца това означава да са готови на повече жертви от връстниците си, на които не им е липсвало нищо. Когато си аутсайдер, принуден да напуснеш дома си, футболът може да е твоето бягство към по-добро бъдеще. Но не мисля, че това се отнася само до Хърватия. В много случаи най-успелите спортисти са хора, израснали в мизерия и нищета.
Всички не спират да говорят за Модрич, но не мислиш ли, че по този начин неглижират донякъде Иван Ракитич и неговия принос?
Съгласен съм. Ракитич изигра брилянтно световно, може би представянето му в Русия бе дори по-добро от това на Модрич.
Тандемът Модрич-Ракитич не е ли хърватският еквивалент на Шави и Иниеста?
Не, по-скоро през годините те бяха хърватската версия на Джерард и Лампард, които не можеха да играят заедно за Англия. Нито един селекционер преди Златко Далич не успя да сглоби отбор, в който и двамата да паснат. Основната причина бе фактът, че на Хърватия й липсваше добър дефанзивен халф, който да играе зад двамата, още откакто Нико Ковач се оттегли. И макар дори Далич да не намери перфектната схема, която да устройва и двамата, промяната от 4-2-3-1 към 4-1-4-1/4-3-3 се оказа ключова за успехите на Хърватия. Но те не са Шави и Иниеста – ние не играхме футбол с толкова солидно притежание на топката.
Ведран Чорлука, Марио Манджукич и Даниел Субашич вече се оттеглиха от националния отбор. Модрич пък е на 33. Какво е бъдещето на Хърватия след това златно поколение?
Това е големият въпрос. Знаеш ли, това поколение всъщност беше преминало пика си и в Русия, но футболистите успяха да се обединят около общата кауза и показаха невероятен характер. Също така трябва да отбележим, че имаха късмет да се изправят срещу неособено тежки съперници във фазата на директните елиминации. Често им се случваше да изостават в резултата, но този отбор винаги успяваше да намери сили да спечели след продължения и дузпи. Добрата новина е, че имаме обещаващи млади играчи, остава само да видим дали ще развият потенциала си. Освен това добри футболисти невинаги означават автоматично добър отбор.
Ако сега трябва да избереш един хърватски талант, чието развитие да следим през следващите години, кой би бил той?
Смятам, че Никола Влашич го очаква страхотна кариера, но той така или иначе вече е най-добрият футболист в руското първенство, където играе под наем от Евертън. Има много имена, които мога да изброя в момента, едно от тях със сигурност е на 18-годишния халф на Хайдук Сплит Анте Палаверса. Той е специален. Надявам се да продължи да се развива и да покаже на всички на какво е способен.
Comments